Ех, Прамод, Прамод...

Много го обичат този мустакатия богаташ Прамод Митал. До скоро само чорбарите го обичаха, а днес любовта завладява хиляди протестиращи работници. Повечето от тях сигурно не знаят английски и това е съвсем естествено. Синдикалните лидери им раздали предварително отпечатани лозунги на английски и хората ги издигаха пред камерите.

Но никой не си е направил труда да напише грамотно плакатите. "Pramod, nobody wont you here" - глупостта е видна за всеки, който е учил поне един месец английски език. Това е все едно да напишеш "Прамод, никой не те иЗкаТ".

Не искаме да се отнасят с нас като с аборигени, които могат да лъжат и грабят. В същото време се държим точно като такива.

снимка: Нетинфо

Как Първанов ми припомни Азорските острови

Вече го бях забравил. Преди 2 години и половина се озовах на Азорските острови. "Озовах" е точната дума, защото бях пропуснал тази точка от маршрута. Качихме се на правителствения самолет на път за прословутата среща на Първанов с Буш на 17 октомври 2005г. във Вашингтон.

После се шегувахме с колегите "Ово е стандарт! Пиеш две уискита и кацаш на Азорските острови."

Прекарахме там около час-два и разгледахме Лажес. Няма много хора. Очаквах повечето от тях да работят в туризма, но се оказа, че основният работодател е американската военна база. Използвана е още през Втората световна война. Самолетите спирали в средата на океана, за да зареждат. Така се родил "прякорът" на островите - бензиностанцията в средата на морето.

Сигурно е много трудно да живееш на такова място. За секунди се изпари всяка романтика и завист. И разбрах колко безсмислено е, когато някой каже "Ех, да живеех там!" Красиво е, но е страшно. Около теб - само вода. И много силен вятър. Иначе са в еврозоната. Азорите са португалска територия.

Правителственият Ту не е от онези машини, които могат да стигнат до Америка без междинно кацане за гориво. Това се прави най-често в Исландия, но понякога и на Азорите. Този път пътуващите не са имали късмет и заради авария се наложи да кръжат над островите и да се върнат в Европа. Важното е, че са живи и здрави.

Е, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев нарушил изискването да не се използват мобилните телефони, за да няма смущения в комуникациите на самолета и съобщил "топ-новината". Няма да коментирам това. Сигурно предполагате какво си мисля по въпроса.

Можем ли да имаме парламент от Фиделбеевци?

"Хората искат да избират личности", каза президентът в неделя. Напълно съм съгласен. Бързам да започна с това, защото след коментара ми за президентската неделя, прочетох какви ли не неща в реакциите на читателите в Mediapool.

Научих за себе си, че съм събрал всемирната лошотия и че бълвам само агресия и негативизъм. ВЕрвайте ми, понякога искам да съм много лош, но винаги се провалям в опитите си.

А сега за личностите - и аз като президента искам да избирам личности. Кой не иска? Но не съм сигурен, че мажоритарните избори са решението.

Да разделим страната на райони и всеки район да изпраща по един депутат в парламента. Звучи добре. Така партиите ще се постараят да издигат авторитетни и популярни кандидати. Ще се пазят от компрометирани типове. Всеки депутат ще е свързан с конкретен район. Избирателите ще знаем към кого да се обърнем.

В момента мен ме представляват повече от 10 депутати от различни партии, които са избрани в моя избирателен район. Кой точно обаче е моят? Този въпрос има ясен отговор при мажоритарната система.

Но пък мажоритарната система не търпи по-малки партии. Ще има управляващи и опозиция. Ще има и регионални партии - ДПС ще печелят там, където и сега си печелят; партията на ТИМ - също.

За това се е сетил и президентът и предложи системата да бъде смесена - мажоритарна и пропорционална. Пропорционалната листа пък да бъде преференциална. Т.е. да маркираме кой ни е любимият кандидат от цялата листа. Звучи добре, но на евроизборите видяхме, че това не работи при изискването поне 15% да са избрали определен кандидат. Ако прагът обаче бъде намален, тогава много лесно ще може да бъде организирано /купено/ маркирането на верния кандидат. И на края излиза, че отново партийните централи ще решават кой да е начело. /което съвсем естествено си е тяхна отговорност/

Ако избираме изцяло мажоритарно, местни богаташи лесно ще си купят достатъчно гласове. Нали не се съмнявате, че Фидел Беев ще спечели във Велинград?

Ако избираме с преференциални листи, нали не се съмнявате, че Фидел Беев има ресурса и know-how-то, за да се окаже с достатъчно много преференции.

Ако избираме както досега, нали не се съмнявате ... Всъщност той Фидел Беев вече беше избран за депутат по досегашната система.

Каквато и избирателна система да въведем, Фидел Беев винаги ще бъде избран. А такива като него са хиляди.

Каквато и избирателна система да въведем, ще се появат достатъчно Фиделбеевци, които да поискат едновременно да станат депутати. И тогава ще си имаме парламент от 240 Фиделбеевци.

Да ме извинява президентът /и всичките му фенове/, обаче проблемът изобщо не е в избирателната система. Ако има истинска борба срещу корупцята, ако олигархията бъде притискана и ограничавани възможностите й да управлява целия живот, тогава няма значение каква е избирателната система.

За съжаление, по тези въпроси не чух нищо от президента. Притискането на мафията, отстраняването на олигарсите, спазването на гражданските права, свободата на словото - това са сериозните теми, по които държавният глава предпочете да не говори.

А редът е очеваден - първо да преборим корупцията, после да променяме избирателната система.

Ако блатото си остане същото, нищо не може да попречи на 240 Фиделбеевци да станат депутати. Независимо от избирателната система.

Аз? Аз съм санитар.

Тези жестоки вицове се появиха като коментар към предишната ми статия, която бе публикувана от Mediapool. Подписани бяха от Миро. Благодаря му за порцията смях, която предлагам и на вас.

В лудницата идва объркал адресите агитатор и започва да чете лекция пред болните.

- Успехите на правителството... Приватизацията бележи... Расте доверието на международната...

Всички възторжено аплодират, само един си стои тихо в ъгъла.

Агитаторът пита:

- А вие защо не ръкопляскате?

- Аз? Аз съм санитар.

-------------------

В психиатрията на болните разрешили да гледат телевизия. Седнали да видят новините. На първия ред след всяка информация от страната един от лудите радостно се смее, пляска се по коленете и си повтаря:

- Добре, че съм в лудница! Добре, че съм в лудница!

Докторите наблюдават тайничко реакциите му.

- Тоя май вече трябва да го изписваме - оправил се е...

------------------

Един влиза в кръчмата и се провиква:

- Всички политици са лайнари!

От една маса става огромен мъжага и го хваща за яката:

- Да си вземеш думите назад, чуваш ли?

Онзи уплашен заеква:

- Извинявай, братче, не знаех, че си политик.

- Не съм политик. Лайнар съм!

Президентът шахматист

Той е За референдумите. Той е Против референдума за проекта "Бургас-Александруполис".

Той e За промяна на политическата система. Той е Против създаването на нови партии.

Той е За публичност във финансирането на партиите. Той е Против правото на фирмите да спонсорират партиите.

Той твърди, че има корупция в политическия живот. Той определи действията на МВР и прокуратурата в борбата срещу корупцията като "категорични".

Той иронизира опозицията за честата употреба на думата "Путинизация". И изигра главната роля в спектакъл, който е точно копие на годишните срещи на Владимир Путин с избирателите.

Тези противоречиви позиции бяха изказани от един и същи човек - президентът на република България.

За и Против лятото

Не може общонационални въпроси да бъдат решавани на местни референдуми. Това изречение бе произнесено от президента броени минути след като обширно изложи виждането си за необходимостта от разширяването на пряката демокрация.

А дали ще има комисия, която ще преценява кой въпрос може и кой не може да бъде поставян на референдум? Хората в Бургас може и да отхвърлят тръбата, но държавата даде знак, че няма да обърне внимание на това. Каза го министър Гагаузов преди месец. Днес го каза и президентът.

Препоръчвам на бургазлии да внимават по кои теми изказват мнение. И да се съсредоточат върху важни въпроси. Например "За и Против лятото".

Послушай президента

Мероприятието "Попитай президента" можеше спокойно за бъде наречено "Послушай президента". 45 минутна реч за начало. Първия въпрос задава Валерия Велева. Предварително записани видео въпроси на граждани. И пълна зала с членове на инициативния комитет в подкрепа на Първанов. Същите, които се нарекоха "Съзидание" и тръгнаха да подкрепят из страната местни олигарси за втори кметски мандат.

По степен на навеждане някои от въпросите достигнаха висотата на онзи въпрос от април 1997-ма към Евгений Бакърджиев "Г-н Бакърджиев, как ги бихте толкова?"

"Анти-московски гамбит"

Георги Първанов сравни преговорите с Владимир Путин с партия шах - "Анти-московския гамбит", в който Веселин Топалов победи Владимир Крамник. И както Веселин Топалов дълго е подготвял своя победен 12-ти ход, така и българският президент отдавна бил подготвил своя успех.

Ясно. Путин е бил матиран, обаче ние не сме разбрали. Скромно сравнение.

... ама друг път

Президентът ще предложи законовите промени, свързани с референдумите, не сега, а когато наближи краят на мандата му. Друг път.

Нарече "преждевременно" затварянето на глава "Енергетика" от предишното правителство. Става дума за договореното затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Каза го няколко години по-късно. Друг път. А тогава застана пред камерите и подписа договора за присъединяване към Европейски съюз.

А какво да правим с рестото?

Понеделник, вторник, сряда, четвъртък... събота... Чудите са какво да правите с рестото си? Този въпрос ме преследва от няколко седмици и не мога да намеря смислен отговор. Просто защото никога не съм се чудил какво да правя с рестото.

Рекламите стават все по-нелогични. Дори не запомням думите. Знам само, че има там някакъв глас, който всяка вечер зарежда "понеделник, вторник, сряда..." Тази вечер за първи път изгледах внимателно рекламата на някаква банка, която почти ме убеди, че ще ми даде най-изгодния кредит. Само лафа с рестото не мога да го проумея.

"Чудите се какво да правите с рестото си?" Как така се чудя, бе! Как да не знам какво да правя с рестото! Ако рестото е от яйца и аз съм алергичен към яйцата, наистина няма да знам какво да правя с него. /сетих се за другата реплика "Немам грошове, даскале. На ти яйца!"/

Ясно ми е, че рекламите не трябва задължително да бъдат логични. Важното е да продават. Но ми става крайно неуютно, когато телевизорът се опитва да ме убеди, че не знам какво да правя с рестото си. А рестото е пари, нали? Също като времето.

Ако някой друг се чуди какво да прави с рестото си, нека даде знак и ще му изпратя банкова сметка.

Как се сдобихме с министерство на пропагандата

МВР навлезе в шоу бизнеса с производството на клипове и ТВ предавания, които показват желаното като факт

Бивш полицай твърди, че топ-ченге покровителства наркоканали. Премиерът назначава обвинения на по-висок пост. Бивш шеф на следствието нарича бивш министър „собственик на държавата”. Той твърди, че са го изнудвали за пари. И двамата са в добро настроение. Едни ченгета издават паспорт на международно признат трафикант. Уволняват ги, но не ги съдят. Началникът на пътищата дал над 100 милиона на брат си, за да чисти магистралите. Той не ги чисти. По телевизията дават поредния лекар, хванат с подкуп... Така изглежда борбата с корупцията в България.

МВР спонсорира изработката на ТВ клипове, които ни убеждават, че когато „ТЕ печелят, НИЕ губим” и ни агитират „да спрем корупцията”. Единият клип започва с кадри от бедствието, предизвикано от наводненията в Цар Калоян миналото лято. Навдонения и корупция ръка за ръка - „Това ние много добре го знаеме!”, се казваше в едно парче на Хиподил. Да, сигурен съм, че в парите за справяне с бедствия има далавера. Сигурен съм, че когато толкова много пари се изхарчат за толкова кратко време, някои забогатяват. По време на бедствие и публичните търгове не са задължителни. Така е по закон. Вероятно далаверата е огромна.

Обърнете внимание, че в клиповете на МВР наводнението илюстрира корупцията. Творческо решение. И признание. Но аз имам правото да изкажа своето предположение, че наводненията вървят заедно с корупцията и да спра до тук. Защото не е моя работа да разкрия далаверата. МВР обаче няма това право. МВР няма право да ме убеждава с клиповете си, че наводненията и корупцията са дует, без да разследва собствените си внушения. Това е не само нелепо. Извратено е.

И за да не продължа да си мисля такива неща, започнах да гледам предаването „Акция”. А в него пропагандата и зависимостта от МВР не са прикривани. Те са афиширани. Предаването се подготвя съвместно с МВР и ни показва заловени наркобосове, разкрити схеми за корупция и гарантирано спокойствие в тъмните улички и квартали. Това вече е не толкова извратено, колкото комично. Понякога си мисля, че сигурно сме им дали сериозни доводи, за да ни мислят за толкова тъпи и наивни.

Откакто избухна т.нар. скандал „Куйович”, висши кадри на МВР са основните участници в ТВ и радио предавания, дават пространни интервюта и заемат цели вестникарски страници. И ни убеждават, че провалът е успех. Аз пък съм чувал, че хиперактивни са гузните. И лудите. Нашите властници обаче не са луди.

Бойко Борисов въведе практиката висшите ченгета да дефилират по медиите. Първо му се подиграваха, сега го надминаха. А в нормалния свят не е прието хора от т.нар. професионално ръководство на МВР да блестят в ТВ студиа. Но важното е шоуто да върви, да се въртят клиповете, да се произвежда предаването, да си говорим за ресторанти и кой полицай бил изпъден от жена си. Когато МВР успешно навлиза в шоу-бизнеса, не е толкова важно, че сериозна борба срещу корупцията няма.

А иначе лекарите и учителите са лесни. Тях ще ги залавят и ще ги показват по телевизията с по 100 белязани лева.

/този текст беше написан преди две седмици и не беше публикуван от един национален всекидневник/

Внуците на дядовците... или безбъдещето на десницата

Ако сме внуци на дядовците си, дали ще бъдем дядовци на внуците си???

Това пита Радан Кънев в днешния си пост Внуци на дядовците ... , предизвикан от няколко мнения по днешното несъстояние на десницата. Най-добре прочетете целия текст.

А моят скромен коментар е, че проблемът, който поставя Радан, е ужасно сериозен. Десницата не успява да предложи високите цели за бъдещето и за днес, а още по-малко успява да покаже пътя за постигането на тези цели.

Ето още малко от Радан: "...Дядовците ни, и техните дядовци, са променили една кална османска провинция. Не са допуснали да стане Задунайская губерния. Правили са калдъръмени пътища, парни железници, електрически трамваи и необарокови фасади. Писали са европейски закони наместо султанските фермани. Въвели са градоустройството и банковото дело, привнесли са от Европа операта, АГ клиниките и трудовото законодателство. Привнесли са и хазарта, и проституцията (пък после са ги забранили)..."

По-добре "Пиринско", отколкото Пирински

Много обичам "Пиринско пиво". Не заради самата бира, а заради обстановката. Пия "Пиринско" само в една малка кръчма на Предела на път за Банско или Гоце Делчев.

Заради изстъпленията на парламентарния шеф Пирински като нищо ще взема да се откажа от тази приятна традиция.

Никога не съм се сещал за Георги Пирински, докато бавно отлепвам етикета "Пиринско пиво". Правя това, защото не пуша. Ако не правя нещо подобно, докато другите на масата пушат, рискувам да ги изпреваря с една бирена обиколка. Но това е една друга история.

От сега нататък винаги ще се сещам за Пирински. По същата причина отказах и "Stella Artois". Напомняше ми за Стела Банкова.

А Георги Пирински връхлетя в новините с поредното си необяснимо решение - набута парламентарните журналисти на няколко квадратни метра, зазида парламентарното кафене и принуди иначе твърде прагматичните депутати от ДПС да се занимават с този въпрос.

Поведението на Пирински е меко казано идиотско. Димитър Аврамов писа по темата. Но в цялата идиотия има зрънце коварство.

Какво постигна Пирински? От една седмица новините от парламента се ограничават до:
- Пирински непреклонен и не променя решението си
- ДПС е преградено от журналисти и недоволства
- журналистите също недоволстват

Нито на депутатите им е работа да ни занимават с подреждането си в сградата, нито на журналистите ни е работа да занимаваме публиката със собствените си неудобства. 100% подмяна.

Пирински е гений. С един ход той успя на практика да изолира парламента от външния свят.

И което е по-лошо - на път е да ме откаже от сладката традиция да пия "Пиринско" на Предела

Освещаване на автомобили - поредната идиотщина

Някои си застраховат колите, други ги освещават. Нали сте виждали стикери върху задното стъкло с надпис "Бог ми е навигатор"? В министерството на правосъдието са на принципа "Бог ми е застраховател".

Това не е измислица. В сряда министерството организира освещаване на 28 нови автомобила, които министър Тачева предоставя на регионалните административни съдилища. Освещаването е дело на Знеполския епископ Йоан.

Идиотско, нали? Никога нямаше да се сетя, че и подобно нещо може да бъде правено. Никога не съм допускал, че министри и висши съдии ще се занимават с такива глупости.

Вероятно осветените автомобили не катастрофират. Или пък радар не ги лови. Отделен е въпросът за парите. Да сте чували поп да пее безплатно?

Снимката е от http://www.thekidswindow.co.uk/

Малка спретната държавка с две тръби отпред

Всички клиенти на монополното “Електроразпределение” сме си мечтали да имаме и втори електромер. Ако може от другата страна на улицата към къщата ни да пристига още една жица. Не на нашето си Енерго, а на другото. И когато Енергото вземе че фалира или се самовзриви, ще си получаваме ток от онази, другата жица.

А може и нищо да не му се случи на Енергото. Може просто да си объркаме сметките. Някой да сгафи с числата и да ми изпратят сметка, която не съм натрупал. Не искам да плащам и имам право да обжалвам. Но първо трябва да си платя. Ако не платя, токът спира.

Тогава им тегля една звучна балканска и започвам да харча тока от другата жица. А първото Енерго уволнява инкасаторката си, която е объркала сметките и подновяваме нашите отношения. Разбира се и двете Енерго-та печелят от мен. Бизнесът цъфти, всички са доволни.

А какво ще стане ако си прекарам втора жица, но от същото Енерго? Ще бъда енергиен център на квартала. Вероятно ще ми продават тока с някаква отстъпка заради преминаващия през моята къща трафик към другите съседи. Ще се кефя много, защото съм гъст с Енергото. Може да получа и паметна грамота на деня на енергетика. Но ако случайно си накривим отношенията с Енергото, оставам без ток. И по двете жици.

Това е моят прочит на подписаните големи енергийни проекти между България и Русия. Сметките на икономистите и енергетиците може да са важни. За онези в играта, разбира се. Но при почти 100% зависимост на България от петролните и газовите доставки от Русия, броят на тръбите и на т.нар. стратегически проекти нямат абсолютно никакво значение. Дори и 100 да станат тръбите, ако един човек държи кранчето, не бих спал спокойно в мойта малка спретната къщурка.

Сбърканата картинка - развръзката

Публикацията от понеделник Кое е сбъркано в тази картинка? предизвика огромен интерес. Има хиляди посещения и 35 отговора само в моя блог. Отделно въпросът и снимката бяха публикувани в Mediapool и Capital, а в социалната мрежа Svejo събраха дотук 156 гласа.

А сега е време за моя отговор. Забелязах снимката миналата неделя докато пиехме с колеги по бира в т.нар. буркан пред кино "Люмиер". Точно обсъждахме каква олелия ще настане по предстоящата Путиниада и забелязахме тази "красота" провесена върху НДК.

Първо ме стресна надписът "За чиста и свята република" и годината 1878. В училище ни учеха, че тези думи са казани от Левски, а той е обесен през 1873г. Освен това след договора от 1878г. България става монархия, а не република. Това забелязах на момента и снимах картинката. После научих много повече от вашите коментари.

Пръв уцели моето наблюдение Радан Кънев. Той даде и информация за картината, на чийто фон са изписани лозунгите. После се оформи лек спор и Templar даде по-различна информация. Аз не мога да отсъдя кой е прав, но реших да дам обявената награда на тези двама коментатори.

Помните - публикация на мнение, реклама или антиреклама тук. Заповядайте, ако искате.

София ще учи Москва как да чисти снега?!?!?!?!

Това виц ли е? Напоследък трудно различавам сериозните от майтапчийските публикации в пресата. Днес отново всичко е Путин - южни потоци, аеци, менюта, архиви, протести.

Но странно защо погледът ми се спря на най-важното - срещата между кметовете на София и Москва. Вестниците "Сега" и "Монитор" имат заглавия, от които научаваме как Юри Лужков ще черпи с шепи от опита на Бойко Борисов в почистването на снега.

ИзвЕнете? Ако не се лъжа, бях в София по време на снега. Вероятно нещо не са разбрали колегите. Сигурно е имало черпене, но не с челен опит, а с нещо по-вкусно.

Важно за всички читатели и коментатори

Здравейте приятели, искам да ви помоля да коментирате публикациите с профилите си - с адрес на блога и с името ви. Добре дошли са и анонимните коментари, но както виждате се появиха идиоти, които си позволяват нецензурен език. Ако това продължи, ще трябва да забраня анонимните коментари.
А ако някой ме научи как мога да скривам нецензурните коментари в Blogger, но без да е нужно да наблюдавам предварително всички коментари, ще съм му признателен.

Срам ме е, че им плащам заплати на тия

В зала 1 на НДК приличаше на конгрес на Китайската комунистическа партия - монументално и старомодно. Господарят трябваше да бъде умилостивен. Разни хора говорят на руски. Няма превод.

500 полицаи пречат на стотина граждани да протестират срещу Путин на Орлов мост. Властта се страхува да не Го подразни с нещо. Той не води жена си, а води наследника си. Сюжетът е като дворцова интрига.

Репортерки показват по телевизията възглавничките, върху които ще седи Путин по време на вечерята. Българският президент кани руския президент в руски ресторант, за да не получи киселини, ако случайно вечеря в български ресторант.

Путин, наследникът му, шефовете на енергийните гиганти и Йосиф Кобзон на куп в България. Марио Пузо ряпа да яде - "Кръстникът" е като девическа поезия.

Путин демонстрира, че владее България. Много успешно.

Българските власти демонстрираха послушание, вярност и историческо злорадство. /преди време обясних какво влагам в "историческо злорадство"/

Срам ме е от тази власт. Срам ме е, че им плащам заплатите и че все още не съм ги изритал.

Кое е сбъркано в тази картинка?

Погледнете много внимателно. Приближете, разгледайте детайлите. Снимката е достатъчно голяма. Нещо обаче не е наред.

Тази красота се появи над вход А3 на НДК, от където очакват да мине Путин. Вижте датите, вижте думите, помислете за произхода и значението им. И разкрийте глупостта!

Най-готиният отговор ще спечели една публикация в този блог - може да е реклама на нещо, може да е антиреклама, може да е каквото си искате.

"Маймуни през зимата" и маймуните пред телевизора

Дълги паузи. Крясъци от време на време. Всемирната тъга в едно изречение. Отиваш до тоалетната. Отиваш да си налееш още едно. Връщаш се и нямаш усещането, че си изпуснал нещо. Когато героите се изнервят, пребиват някого с лопата или с щайги. Музика, която не би си пуснал в колата. Торба с хляб върху мръсния сняг и други "въздействащи кадри". Да. Български филм - "Маймуни през зимата".

Много бях чувал за този филм и от няколко дни правя планове как ще си пусна К1 и ще го гледам. Така и направих. Защо?

Трагично е положението с българското кино. Това, което написах в началото, важи за повечето филми. Странно ми е как не се научиха да покажат една история от начало до край. Киното не е обикновено лозунгарство - нали трябва някой да гледа филмите. А те не стават за гледане.

Актьорите са готини, историята е готина, снимките са впечатляващи. И нищо. Не им разбирам толкова технологията на кинаджиите, сценаристите ли, режисьорите ли, но някъде там системата е пробита.

Не ме е яд дори за парите, защото за този филм са похарчени наши, т.е. пари от бюджета. Като знам за какви други глупости се харчат огромни суми, парите за кино не са ми болка. Нека да харчат и още. Но и резултатът да е приличен.

"На нас гении не ни трябват", казваше един от героите в "Опасен чар". И все още помним репликата. Не искаме чак толкова. Но поне филмите да стават за гледане.

По-конкретно за протестите срещу Путин

Четвъртък, 12 часа, Орлов мост. Това е съобщението от Асоциация на свободното слово "Анна Политковская".

Мотивите: "... За нас, като демократично мислещи хора, милеещи за свободна и независима България, предстоящото посещение на един доказан диктатор като Владимир Путин и готовността на настоящите управляващи да обрекат на икономическа зависмост бъдещето на България и нашите деца, е напълно неприемливо ..."

Предишната ми публикация предизвика и негативни коментари, които ме обвиниха, че не съм чел внимателно сайта на Асоциацията. Преди дни писах, че не са конкретни в мотивите си за протести - Защо трябва да има протести срещу Путин?. И това бе така в съобщението за протестите. Някои от читателите ме поправиха и ми изпратиха линк към мотивите.

Остава да видим къде ще бъдат другите протести. Важно е и да има някакво съгласуване. Защото никой няма да забележи малки групи граждани на няколко места в София.

Лакомията убива

19 белоглави орли са загинали след като са... вечеряли.

Невероятната случка е от остров Кодиак, Аляска. Повече от 50 от белоглавите птици са налетели на открит камион, който превозвал рибни отпадъци. Птиците се намокрили и омазнили така, че някои от тях въобще не успели да излетят отново. Останалите са откарани за възстановяване в природозащитен център.

Снимката е от Associated Press.

Бойковата шанца или на Бойко шанцата

На 9-ия ден след като снегът спря да вали, София се сдоби с нова шанца - още по-голяма от онази за Световната купа по сноуборд - big air.

Безплатно! Не пречи на движението. Дори помага. Новата шанца ускорява движението и от най-високата точка можеш да стигнеш до края й за няколко секунди. Лошото е, че шанцата не е продължена до "Пирогов". А трябва.

Става дума за пешеходния мост зад НДК. Преминаването му е тест за обувките и вестибуларния апарат на ходещия. След като поимитирах Албена Денкова се сетих, че всъщност отдавна не вали сняг. На 9-ия ден след "големия сняг", мостът не е помирисал и една щипка сол. За изкъртване на леда не смея да мечтая.

А само една стотна или хилядна от рекламните приходи вероятно е достатъчна, за да бъде платено на двама души, които до обяд ще свършат работата. Мостът е целогодишно накичен с различни реклами. Все още стоят светещите коледни пожелания на M-tel.

Т.е. почистването му не е въпрос на пари, а въпрос на желание и отговорност. А и това е още една възможност Б.Б. да бъде показан по телевизора.

Долу чипса!

Компания с малки деца в мола. Обичайна картинка. Извадих фотоапарат, за да снимам децата върху онези ярки клатещи се животни, които се хранят с монети от 1 лв. „Забранено е!”, отсече човекът с униформа и посочи зачертания с червено фотоапарат върху стената. Било в интерес на нашата сигурност.

Преди време трябваше да прекарам близо пет часа на летището в Милано до следващия полет. Пътувах заедно с колеги, които пушат. Към края на петия час някои от тях гледаха странно и не говореха. Други станаха крайно раздразнителни. И всичко това бе причинено от една забрана – на летището не се пуши. Никъде. Дори няма и един тъмен и мръсен коридор, който да е обозначен като зона за пушачи. Това било направено в интерес на нашето здраве. Но вместо да ми запази здравето, тази забрана ми взе здравето за момента, защото бях в компанията на изнервени и лошо гледащи хора.

Пълна забрана за пушене ще има във все повече държави. Модерно е. Но пък е необяснимо защо не може на летищата да има отделени салони за пушене, а зоните с магазини и ресторанти да бъдат без дим. Така поне хората имат право на избор. Или си там, където е шарено, топло и има всички удобства, или си сред правостоящи пушачи в празна стая. Изборът си е твой. Да, имаш сериозен мотив да се откажеш от цигарите за няколко часа, само и само да не попадаш в онази мръсна стая. Но имаш и избор.
А правото на избор вероятно не е сред ценностите, които споделят онези с голямата власт. Онези, които измислят и налагат хилядите директиви, закони, и правила, с които забраняват все повече неща.

Героят на Том Ханкс във филма „Имаш поща” обясняваше как кафенетата „Старбъкс” учат хората да правят избор. Там не можеш да поръчаш просто едно кафе, а трябва да отговориш на поредица от въпроси за вида на кафето, за количеството, за сметаната. След това си взимаш чашата и знаеш, че това е твоят избор. Властите в Европейския съюз и в Съединените щати обаче гледат на своите граждани като на непълнолетни дебили, които не са в състояние сами да направят избор. Дали да пушат, какво да пушат, какво да ядат, дали да пият чудодейните прахчета за отслабване, дали да теглят кредити и да натрупат огромни дългове, или да си правят сметката.

В Англия забраниха рекламите на чипс в детски предавания. Чипсът бил мазен и вреден. Така е. Мен пък ме болят венците от чипса. В Латвия пък забраниха продажбата на чипсове, близалки и оцветени сокове в училищните лавки. Вълната от забрани няма да спре с това. След демонстрираната загриженост за здравето на децата може да бъдете сигурни, че скоро изобщо няма да има реклами на чипс.

Склонността към налагане на забрани е обхванала властите в най-развитите държави. Излиза, че гражданите на най-напредналите държави са интелектуално най-изостанали и трябва държавата да им посочва правилния избор.

Преди време забраниха показването на цигари в рекламите на цигари. Забраниха на цигарени компании да спонсорират спортни състезания. Има ограничения в рекламирането на алкохол. Няма ограничения в рекламирането на кока-кола. Вредно е да изпиеш бутилка водка. Вредно е и да изпиеш двулитрова бутилка кока-кола. Въпрос на избор – или го правиш, или не го правиш. И ако си избрал първото, никакви забрани в рекламата или в продажбите не могат да те спрат.

Тъжно е, че демократичният свят ограничава все повече правото на избор на своите граждани. И ако тенденцията продължи, нищо чудно скоро по телевизията да гледаме само реклами на варени картофи и сок от моркови.

/написано за в-к "Класа" и публикувано в броя от 12 януари/