Маршът на несъвместимите

/статия от днешния брой на "Дневник"/

Девет подписа под призива за антиправителствен митинг бяха достатъчни, за да заговорят всички за "обединената опозиция". Тези дни математиката е предпочитаната дисциплина за сметка на политическата логика: 200 автобуса, 10 часа, 9 политически сили, 4-ти вот на недоверие, 79 подписа, "1 милион за уйдурмата" (по Михаил Миков). И огромна доза отвращение както за някои от организаторите, така и със сигурност за някои от протестиращите граждани. Опозиционните партии са обединени само в едно - в това, че не участват в правителството.

Искането на вот на недоверие и организирането на митинг не са пряко свързани нито като мотиви, нито като очаквани ползи. След поредните корупционни скандали в управлението и демонстративния отказ на правителството за решителни действия срещу корупцията парламентарната опозиция се озова в ситуация без избор. Внесе вот на недоверие, който няма да събори правителството, но ще осигури сцена, на която нежеланието за противодействие на корупцията поне може да бъде осветено.

Извънпарламентарната опозиция, т.е. ГЕРБ, няма как да се качи на тази сцена, защото вратата се отваря веднъж на 4 години. Затова на ГЕРБ й трябваше друга и си я организира. Мечтата на идеолозите на т.нар. дясно обединение е на път да се сбъдне - да видят на една сцена редица от 9 мъже, която ще започва с Бойко Борисов и ще свършва с Иван Костов. Ако двамата се сетят за друга схема, при която да застанат още по-далеч един от друг, със сигурност ще я приложат. И ще бъдат прави, защото тези 9 политически сили не споделят общи позиции по някои от най-важните теми и рискуват да отблъснат избиратели само заради общата им снимка.

Корупцията не е измислена от това правителство. Всички досега управлявали също не могат да се похвалят с успехи в противодействието срещу нея. Всички досега управлявали бяха наречени "стадо грухтящи прасета" от лидера на "Атака" Волен Сидеров. Но това няма да му попречи да застане рамо до рамо със силно овластените от 7 години насам бивши членове на НДСВ, които образуваха групата "Българска нова демокрация".

Бившите царисти пък се кълняха, че НДСВ е единствената алтернатива на БСП, а после две години и половина защитаваха със същия плам общото им правителство. Най-малко елементарното възпитание изисква от тези хора да не застават на сцената на общия опозиционен митинг.

Хората от кръга "Панайотов" ще бъдат на митинга рамо до рамо с Яне Янев, който поведе най-острата кампания срещу любимия им доскоро цар. А т.нар. нови демократи, и най-вече председателят им Борислав Ралчев, самоотвержено отвръщаха на ударите за "царските имоти" и последвалото "царско досие". Ако не сте виждали прегръдка между обвинител и защитник, отидете на митинга и ще видите.

Традиционните десни партии СДС и ДСБ продължават да отнасят заслужени и незаслужени критики за управлението на Иван Костов. Сега им предстои да се покажат заедно с Бойко Борисов, който нарече бившия премиер Гаргамел, и заедно с Яне Янев, който атакува с димка заседание на Националния съвет на СДС преди години.

Разделението обаче не идва само от близкото минало. Днес 9-те политически сили имат съвсем различно отношение към управлението. Невидимите междупартийни връзки и зависимости определят различното отношение на всяка една от тези партии към корупцията. Докато ДСБ и "Атака" ясно адресират вината към МВР и лично към Румен Петков, Бойко Борисов парира всеки опит за критика към вътрешното министерство. Ако питате Борисов, за всичко е виновен Румен Овчаров. Т.нар. обединена опозиция няма ясно и единно становище по корупцията и отговорността за несправянето с нея.

За СДС и ДСБ генезисът на организираната престъпност и корупцията е някъде в контролираната от Държавна сигурност контрабанда и затова двете партии са за пълното разкриване на тайните архиви. А техният нов събрат в Европейската народна партия Бойко Борисов продължава да разделя ченгетата на добри и лоши. И демонстративно отказа да освободи зам.-кмета Минко Герджиковслед като всички разбраха, че е завършил школа на КГБ и съвсем официално е клюкарствал за жената на съседа си.

Преди дни вътрешният министър отново задвижи процедурата по осакатяване на закона за досиетата с цел да бъдат скрити дипломатите, които са сътрудничели на ДС. Не намери пълна подкрепа в средите на БСП, но пък получи подкрепа от опозиционната ВМРО. Нейните лидери също ще бъдат на сцената на общия опозиционен митинг.

СДС, ДСБ и "Атака" обвиняват президента Първанов за създаването и покровителството на тройната коалиция. Лидерът на ГЕРБ го нарича мой приятел и се закани на своите съпартийци: "За президента ще говоря само аз!".

Могат ли тези толкова различни позиции да бъдат съчетани в обща визия за бъдещето след тройната коалиция? Ако търсим логика и принципност, не могат. Но ако погледнем тройното правителство, започваме да се убеждаваме, че всичко е възможно.

Днес целият свят обсъжда дали Косово трябва или не трябва да бъде признато като независима държава. Това безспорно вълнува и много българи. "Атака" се обяви категорично против признаването и застана в редицата на Москва и Белград. ГЕРБ застана на американската позиция и призова за бързо признаване на новата държава. Представете си, че увлечени от актуалността на темата привърженици на двете партии решат да изразят позицията си на предстоящия митинг. Едните ще носят лозунги "Долу сепаратистите!", а другите - "Честити нови съседи!"

Няма нужда от повече примери, за да стане видно и за най-наивния избирател, че обединената опозиция е одеяло от идейни кръпки. Има общи действия, но няма обща визия за причините за проблема и за пътищата за разрешаването му.

Опозиционните партии са на път да превърнат антиправителствения митинг в състезание по организационни способности. Ще докарат автобуси, ще мобилизират членове, ще напечатат плакати. Ще построят опаковката, която обаче няма да може да прикрие пълната липса на идейно съдържание.Тези 9 политически сили заедно не предлагат нищо на гражданите. Някои от тях поотделно са приемливи за малки или по-големи групи избиратели. Но вкупом те не могат да съставят правителство, нищо че преди три дни ни увериха в това.

Тройната коалиция ще продължи да прави каквото си иска и след този вот на недоверие. А мислещият гражданин ще излезе да протестира на улицата и ще остане там, колкото е необходимо само ако знае какво идва след това и какво управление му предлага т.нар. обединена опозиция.

Цялата тази идейна цапаница обслужва единствено Бойко Борисов. Въпросът е каква работа имат другите до него?