Вторник, 2008, Февруари 12

Новините по Кустурица

Случват се далеч по-нелогични и идиотски неща от налудничавите преживявания на героите във филмите на Емир Кустурица. Достатъчно е да попрехвърлите няколко вестника и се озовавате в зоната на мозъчния здрач.

Мошеш ли да се ожениш щастливо и няколко месеца по-късно да се напиеш с приятели и с повдигнато самочувствие да се похвалиш на жена си как си преправил газовия пистолет в боен? Защо да не може... и БУМ! Човекът застрелял смъртоносно жена си, с която толкова щастливо си живеели. Тази разтърсваща история е от в-к "Стандарт".

Не знаеш да плачеш ли, да се смееш ли. "Живот като на кино", казваше една реклама преди време. И за да продължим с цитати от реклами - "Но това не е всичко!"

Нали си спомняте едни крадци на история, за които писах преди два месеца? Същите бивши активисти на СДС и непознати за публиката мъже решили да се нанесат в сградата на СДС на "Раковски" 134. Не са прости! Хубав имот на хубаво място.

Мотивът им е, че те са се нарекли "Коалиция СДС" и едно време, когато Луканов е предоставил сграда на сините, те също са били коалиция, а не партия.

Сега очаквам наследниците на Петър Младенов да си поискат сградата на президентската администрация на "Дондуков" 2, защото когато в България е била въведена институцията "президент", това не е направено за Първанов, а за Младенов. И този имот не е лош.

И от двете истории ти се доплаква. И в двете няма грам разум. Нито логика. Нито последователност. Има много мъка и много материал за следващите филми на Кустурица.

2 коментара:

Angel Ivanov каза...

Много глупаво е написана новината... та това е трагедия - семейна. Автора да вземе да се прегледа!

Roujkabg каза...

А аз виждам, че всичко си е баш по Костурица и както всичко до сега изглежда уж глупаво и на майтап,а в крайна сметка става истина.

Историята учи, че никой не се учи от историята.

На Ангел Иванов му се струва,че новината написана глупаво, а на мен ми се чини, че колкото по-глупаво и абсурдно изглежда нещо, толкова е по- вярно, и по-боли.

И тогава ти иде да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли,ама комай на човек по-вече му се плаче.