Най-постижимите цели за Новата 2008 година

Равносметки, пожелания, цели за Новата година. Традиционно тези неща идват до главата на човек, след като вече е организирал всичко за вечерта, но пък е неприлично рано да се почва от сега.

Ако сте решили да си поставяте цели за Новата година, изберете някои наистина постижими. А най-добре е целите да не са просто постижими, а дори неизбежни. Така винаги ще сте сред победителите и след една година ще отчетете 100% успех.

Например:
1. да кача някой друг килограм
2. да се движа все по-малко
3. да отделям все повече време на работата
4. да отделям все по-малко време за близките
5. да ям вредна храна – пици, пържени неща, люто
6. да увелича малко пиенето
7. да псувам по-често другите участници в движението
8. да се прегърбвам денонощно пред компютъра
9. да използвам морето само като фон за мастиката

9 е хубаво число и аз спирам до тук. Ако се сетите за други цели за Новата година, които са не просто изпълними, а неизбежни, споделете ги.

Честита Нова година!!!!!!!!!!!!

ГЕРБ не иска предсрочни избори

Обърнете внимание на анкетата в сайта на партия ГЕРБ. Публикувана е от дясната страна на заглавната страница. Въпросът е "Трябва ли да има предсрочни парламентарни избори?"

Дори и да не гласувате, може да видите резултатите. А те са изненадващи и необясними за наричащата себе си дясна и опозиционна партия. Почти две трети от гласувалите НЕ искат предсрочни избори.

Дали гласувалите в сайта и гласуващите за ГЕРБ съвпадат? Ако трябва да съм честен, дори и предположение нямам. Фактът обаче е, че в началото на годината 85% от посетителите на същия сайт са били ЗА предсрочни избори. Резултатите още стоят на сайта.

Всичко тече, всичко се променя.

Контактно момиче

Eто какво се получава, когато се сблъскат дизайнът и функционалността. Или когато не обръщаш сериозно внимание нито на дизайна, нито на функционалността.
Освен “контактно”, момичето може да бъде и “огън”, ако контактът даде на късо. Можеш да си зареждаш телефона или компютъра от бедрото й, можеш и да ходиш на къмпинг с нея и винаги да имаш ток.

Снимката направих в търговски център GRAND в Пловдив. Нещо като мол, ама не съвсем.

Кучета настъпват към София и пречат на светлото бъдеще

Още преди седмица трябваше да обявя резултатите от едномесечната анкета в блога "Какво да правим с уличните кучета?".

По същото време дойде новината, че общината не прави почти нищо за разрешаването на този проблем и отново се оправдава със странични фактори. По думите на шефа на общинското предприятие "Екоравновесие" Мирослав Найденов пред агенция Фокус, уличните кучета от други общини мигрирали към София, където има повече храна. Интересно откъде има тези данни? А числа? Важното е, че преселението на кучетата пречело на общината да разреши проблема.

Въпросният Найденов е нарушил основно правило на публичното говорене - когато не можеш да докажеш с факти своята теза, поне не огласявай други факти, с които сам да се закопаеш. В момента в София има един изолатор в "Сеславци", който е за 250 кучета и планирали да изградят още два за общо 1000 броя. Т.е. според Найденов, софийските улични кучета са само 250 и за тях си има места, но онези от провинцията прииждат и развалят работата. Тъпо!

Истината е, че дори и да построят новите изолатори с общо 1000 места за кучета, това няма да е достатъчно и за един квартал.

А ето ги и резултатите:

42% от Вас /103 души/ искат кучетата да бъдат затваряни.

24% /58/ искат кучетата да бъдат убивани

21% /52/ искат първо кастриране и после отново на свобода

10% /26/ искат просто да им се радваме

и 2 души са отговорили с "Нищо".

Този път аз спечелих, защото гласувах за затваряне. Сега обаче чиновникът Найденов ми обясни, че тая няма да стане, защото кучетата не-столичани му пречат. Нещо като калпавия космонавт и кривия космос.

Един черен кайен и една българска роза от мен

И когато, приятелю млад, и когато, другарю, решиш да се върнеш в твоята спокойна и подредена чужбина, какво ще отнесеш оттук? Една българска роза? Беше тая. Питали ли сте чужденец какво му прави най-силно впечатление в България? Ако не сте, направете го. Нито една българска роза, нито прочутото само у нас българско гостоприемство, нито неповторимият вкус на шопска салата с ракия. Нищо такова не остава като най-яркия му спомен от България.

“Струва ми се, че най-често срещаната кола у вас е черно Порше Кайен”, наивно ми сподели един унгарец, който прекара в София няколко дни по работа. Тази картина е непозната в нормалните държави.

Живеем в Европейския съюз, а по улиците си е същото като в средата на 90-те. В София има няколко десетки заведения, пред които е като на холивудска снимачна площадка. Първо забелязвам препятствията по тротоарите. Едри и не толкова едри мъже, в черни дрехи, с плетени шапки през зимата. Стоят през няколко метра, не си говорят, бъркат си по джобовете и носовете. В един момент някакъв невзрачен тип излиза от входа, един му отваря вратата на джипа, а другите продължават да се въртят и оглеждат като деца, които са си изгубили топчетата някъде по земята. Колоните от черни лимузини и джипове с еднакви номера отново не правят впечатление на никого. Това обаче не са само улични престъпници. Няма значение как ги наричаме - мафиоти, олигарси или просто бизнесмени с добри политически позиции. Тези хора печелят от опасната си близост до нашите пари и до политиците, които решават как да харчат общите ни пари от бюджета.

Всички ние, а вероятно и онези от мафията, очаквахме, че с влизането в Европейския съюз правилата ще стават все по-строги и ще важат за все повече хора. Ние очаквахме повече справедливост и по-малко корупция, а Те очакваха да видят как ще потръгнат нещата и къде да се наместят с вече изцяло легалния си или полулегален бизнес.

В края на 2007 година Те вече са наясно, че Западът не им пречи. И отново излязоха на показ.

Депутатът от управляващото мнозинство Минчо Спасов (НДСВ) достигна до изненадващо самокритично откровение в блога си. Той описа схемата, по която онези с черните джипове заедно с министрите ни крадат. България харчи милиарди за пътища и ще харчи все повече. Пътища се строят от частни фирми, които трябва да спечелят търг. Явяват се две чужди фирми, които съответно предлагат да построят пътя за 95 и за 105 лв. Явява се правилната българска фирма и предлага да построи пътя за 50 лв. За всички е ясно, че това е недостатъчно само за материалите, но правилната фирма печели. После започват анексите към основния договор и когато се наредят министрите да режат лентата, държавата вече е дала 150 лв. - много повече от офертите на чуждите компании. Но те не могат да искат още и още милиони чрез анекси, защото не са правилните фирми и не делят с правилните политици. “Смело заявявам, че системата за анексиране на договорите за пътно строителство е най-голямата корупционна схема в държавата. Затова в България пътното строителство е по-печелившо дори от хазарта.” Това го казва депутат от управляващите. Сигурно е наясно човекът.

Видя се, че Европейският съюз нито ще пребори мафията ни, нито притиска толкова силно правителството да свърши тази работа. Ще трябва ние да го направим. Но точно сега ли? Прасетата вече са заклани, ракията вече е изпита, май тая работа ще я оставим за друг път.

/написано за в-к Класа и публикувано на 28 декември 2007г./

Отново новини по радиото

Съвсем го бях отписал радиото. Не си спомням от колко години въобще не разчитам да чуя нещо важно по радиото. Първо бе телевизията, после интернет. Каквото и важно да се случи някъде по света, само след секунди в мрежата ще прочетеш и дори ще видиш какво е станало. А радиото си остана само за забавление. Готини парчета докато караш кола. Нищо повече.
Днес обаче отново открих, че по радиото съобщават и новини. Докато пътувах от Пловдив към София съобщиха за атентата срещу Беназир Бхуто в Пакистан. За съжаление, атентатът е бил успешен. Спомням си, че абсолютно по същия начин научих за убийството на Зоран Джинджич. Пак пътувах от Пловдив към София, пак беше ранен следобед.
Така че - слушайте радио. Може и да научите нещо.
Поздрав с вечното парче на QUEEN - Radio Ga Ga

Borat умря

Най-после. Забавен и нетолерантен. Вече го няма. Мустакатият Борат и неговата история станаха любими на милиони по света. Репортерът-идиот обича родния си Казахстан, мрази евреите, напада хомосексуалните, иска Памела Андерсън... За всички беше смешно освен за хората в Казахстан. Със същия успех Саша Барон Коен можеше да вземе за основа образа на Бай Ганьо, да го поукраси както той си знае и целият свят щеше да се смее на Ganio, а не на Borat. А щяхме ли да се смеем в България? Или щяха да се нароят комитети, подписки, божодимитровци, расатета. Щеше да е страховита гледка.

В интервю за вчерашния брой на The Daily Telegraph Саша Коен обяви края на Borat. И призна, че винаги досега е играл този образ и всяка публична изява или интервю са били с образа, а не със Саша Коен.

Borat умря. Вчера.

На море през зимата

Тръгнахме за Кавала в неделя следобед. Студено и снежно. Отивахме на море. По работа, ама на море. Докато стигнем граничния пункт в Гоце Делчев, карахме по непочистени и заледени пътища. Някъде по тъмно минахме границата. Полицаите и от двете страни на границата скучаеха и почти се бяха унесли в кабинките си. Вероятно имаха в краката си електрическа печка и затова не им се мърдаше много. Провериха ни личните карти формално. Сигурен съм, че ако не бяхме с надписана служебна кола, въобще нямаше да ни гледат кой кой е. В северна Гърция също имаше много сняг. Веднага след българската граница е село Като Неврокопи - малкия Неврокоп, както е старото име на Гоце Делчев. И после започват планините. Пътят минава само на 10-20км. от ски пистите. И там имаше много сняг, но пътят бе като току що открит. Изметен или излизан, ако щете.

В Кавала ни посрещнаха с думите "Тук веднъж на 10 години е толкова лошо времето, а вие точно сега дойдохте." Късмет. Там беше само с няколко градуса по-топло от България. През деня температурите стигаха до 4-5 градуса. Студеният вятър обаче компенсира и тази малка преднина и студът си беше много сериозен. И на фона на този студ се появиха портокалите по дърветата. Виждал съм такова нещо и в Солун и Атина, но в далеч по-топли месеци.

В Кавала уличните кафенета са отворени целогодишно. Дори и да е малко хладно, с помощта на онези газови печки, които приличат на чадъри и с едно-две одеяла върху коленете работата става. Тези дни обаче и тези кафенета бяха "зазимени".

Кавала все още е един от малкото градове в света, където огромните кораби акостират в самия център. В момента строят ново пристанище и тогава тази типична картина за града ще изчезне.

Градът е ограничен от морето и планината. И няма как да расте на ширина. Новите квартали са по брега на запад или на изток и така Кавала е на път да се превърне в град-змия. Напомня много на българските планински градове, които са построени по поречието на река. Прилича на Велико Търново.

Но най-интересното е извън града. В западна посока започват плажовете. След всеки голям завой виждаш поредното село с най-дългата плажна ивица на света. Така ти се струва. Това за което можем да им завидим, е строгият закон от 2004г., който контролира строителството. Няма сгради по-високи от два етажа. Ако някъде стърчи самотна по-висока сграда, тя е останала от времето на военната диктатура.

Днес в северна Гърция има десетки, вероятно стотици плажове, които изглеждат така - тесен път отделя плажа от селото. Ниски огради и малки къщи. Едно от изискванията на закона е много непознато за нас - трябва да имаш поне 4дка парцел, за да получиш правото да застроиш 200кв.м. Много е строго, но след години гърците все още ще имат море.

Защо Путин е личност на годината на списание TIME?

Преди една година списание TIME обяви гордо от страниците си, че АЗ съм личността на 2006 година. На корицата всъщност пишеше YOU, т.е. бяхме аз и още няколко милиарда души.

Тази година Владимир Путин бе обявен за личност на годината. Това не може да бъде една и съща награда! Какво общо имам с него?

Списание TIME обяснява подробно защо са направили точно този избор. "... Наградата Личност на годината не е и никога не е била признание. Не е подкрепа. Не е конкурс за популярност. ..... Тя е преди всичко за лидерство - смело лидерство, което променя света. ..."

Колкото и да замазват положението, гафът вече е направен. Гафът обаче не е от днес. Не може през 1960г. за Личност на годината да са обявени американските учени, през 1966г. - 25 годишните и по-младите от тях, през 1969г. - средната класа американци, през 1975г. - американските жени, преди една година - АЗ и всички хора по света, а днес това да е Путин.

Обикновените хора, техните идеи и усилия, желанието за повече свобода не могат да стоят в една редица с хора, които потъпкват индивидуалните свободи.

Чест прави на списанието, че все пак споменава за диктаторските наклонности на Путин. И че припомна, че преди него два пъти носител на същата награда е бил Йосиф Сталин - през 1939г. и 1942г.

Разгледайте пълния списък с личности на годината на списание TIME, за да се убедите колко фалшива и претенциозна е тази класация. И как почти всяка година организаторите са сменяли критериите, по които избират Личността на годината.

Това е рискът с класациите. Когато не подбираш внимателно критериите, се излагаш. Когато цял свят те чете, се излагаш пред цял свят.

Нетактично за "Българската Коледа"

По радиото пак пускат едни и същи песни. Наближава Коледа и десетките варианти на Jingle bells изплуват от всеки ъгъл. И после цял ден не излизат от главите ни. Задължителният репертоар включва и една любима моя песен – “Знаят ли те изобщо, че е Коледа?” с гласовете на Боно от Ю Ту, Джордж Майкъл, Боб Гелдоф ... Тази песен е изпълнена за първи път преди 22 години с благотврителна цел. Тогава Боб Гелдоф решил да организира колегите си, да направят един страхотен концерт и да съберат малко пари за бедстващите в Етиопия. Числото все още е спорно, но събраните пари са поне няколко десетки милиона.

За пета поредна година България посреща Коледа с “Българската Коледа”. За пета поредна година България посреща Коледа с потресаващите репортажи за крайно отчаяни хора, които очакват много малко помощ и я очакват именно от “Българската Коледа”. След по-малко от минута ще ме наречете безсърдечен циник, но това изобщо не ме интересува, защото разумът и най-простите сметки ме водят до един непопулярен за повечето хора извод - “Българската Коледа” е ненужно мероприятие. Тя отнема енергия и създава емоции, които не си струват крайния резултат. На официалната страница на кампанията в интернет пише, че досега “Българската Коледа” е събрала 7 384 953 лева. До тази Коледа вероятно ще минат 9 милиона. Дано да станат 10 милиона.

Само преди две седмици правителството даде 10 милиона на Държавната агенция по горите за придобиване на дълготрайни материални активи. Само преди две седмици правителството даде на Националната разузнавателна служба 1 милион и 204 хиляди лева за операции в чужбина. Само преди две седмици правителството даде по половин милион лева на няколко държавни комисии – за защита на конкуренцията, за защита на личните данни и за регулиране на съобщенията. Даде им ги, за да си вършат работата, за която веднъж вече са получили бюджетна субсидия. Списъкът е много дълъг. Събраните в продължение на 5 години почти 10 милиона лева от кампанията “Българската Коледа” държавата ги има. Но не иска да ги даде за тъжниите детски очи, които виждаме във всеки клип.

Числата обаче не са най-важното. Кампанията “Българската Коледа” е деморализираща. Тя изкривява ценностите, защото кара невинните да се чувстват виновни, а виновните – невинни. Всички, които гледаме тъжните детски очи в клиповете на кампанията, сме направили много повече за тези деца отколкото онези, които са задължени да им помагат по закон. Един е изпратил есемес, друг е купил благотворителна картичка, трети директно е дал пари на нуждаещи се. Децата без родители и хората с уврежданията обаче “се намират под особената закрила на държавата и обществото” – така е записано в конституцията. Още няколко закона задължават управляващите да отделят от събраните от всички нас пари именно за “особена закрила” на слабите и болните деца. Когато организаторите на кампанията “Българската Коледа” се похвалят, че са осигурили кувьози за някоя болница, те замазват престъпното бездействие на други властимащи. И когато ни покажат поредното детско отделение, където няма кувьоз, се чувстваме виновни, че не сме дали достатъчно. А наистина виновните по това време не гледат телевизия, защото са на поредния предколеден коктейл.

Както забелязахте, не коментирам политическите ефекти от кампанията “Българската Коледа”, защото това не е толкова важно. Най-важното е, че ние вече сме дали достатъчно пари с данъците си, но тези пари не достигат до страдащите. Това не се лекува с кампании като “Българската Коледа”.

/написано за в-к Класа и публикувано на 19 декември 2007г./

Аман от бабаити комплексари!

Не съм в България. И малко преди да си легна реших да разгледам из сайтовете какво се случва у нас. Отново фоторепортер е бил набит. Отново някакъв субект с много месо и малко мозък е решил, че е над закона и е налетял на фоторепортера Тони Шаварш. Не го познавам, но сме колеги и знам много добре какво е когато искаш да си свършиш работата. Просто я вършиш. И се правиш, че не забелязваш някакви охранители. Днес колегата снимал сватбата на някакъв тип с моята колега Миглена Ангелова. И младоженецът го набил. Просто решение на прост човек. И всеки по-здрав мускул с малко мозък ще продължи да прави така, защото великото МВР не наказа побойниците над друг фоторепортер – Емо Иванов. Помните, че той снимаше впечатляващата държавна охрана, с която Маджо се яви в Съдебната палата. Набиха го, а Румен Петков защити подчинените си и историята приключи. Днес това се случва за пореден път. И ще се случи още много пъти, ако поредният бабаит не си получи заслуженото. В което ужасно много се съмнявам. Но дано да ме опровергае някой.

Прочетете “Истинският Че Гевара”

Почти прочетох книгата на Умберто Фонтова “Истинският Че Гевара”, съвсем малко страници ми останаха. И за първи път си позволявам да рекламирам продукт тук. Книгата все пак се продава и е продукт. Ако твой приятел вече си е купил книгата, можеш да го помолиш да ти я даде за кратко. Така поне няма да ме упрекнеш, че с рекламата съм те подтикнал да се разделиш с част от левчетата ти.

Но намери време и прочети тази книга. Тя е коренно различна от всичко, което тук е публикувано и което е общоприето да се знае за Че. Физиономията, която ни гледа от хиляди тениски и ни се усмихма от плакати, обложки на дискове, шапки е физиономия на масов убиец. Никога не съм бил част от рекламната еуфория Че Гевара. И никога не ми е минавало през ума да си купя тениска с неговото лице. Но милиони други го правят. За него нямах нито безкрайно положително, нито толкова отрицателно мнение. Просто не знаех много за него. Книгата на Умберто Фонтова обаче събира спомените и мненията на конкретни хора, които свидетелстват за зверствата на Че Гевара.

Понякога си мислех дали пък този Фонтова не подбира избирателно изказвания на други хора и така да манипулира читателите. Нямам отговор на този въпрос. Но знам колко е лесна манипулацията. И също така е лесно да хванеш някого в лъжа. Особено в свят, където няма граници и с помощта на Интернет утре мога да разбера как е реагирал третият братовчед на някой от цитираните кубински емигранти в Майами. Фактът е, че до ден днешен реакцията срещу книгата на Фонтова е само “Това е империалистическа пропаганда” и това ми е достатъчно, за да се засмея и продължа с четенето.
Препоръчвам ви книгата. Ще се убедите още веднъж в идиотщините и зверствата на комунистите.

Министрите се въоръжават

Не остана министър без пищов. Тия май се готвят за нещо. За какво са им необходими пистолети, след като и без това някои се движат с охрана, а други само се возят в лимузини на НСО с въоръжени шофьори?

Всеки министър допреди години е работил нещо друго. И не е проявявал такъв огромен интерес към пищовите. Но дойдат ли на власт, нещо им става и се влюбват в дулата.

Поредният въоръжил се министър е културният Стефан Данаилов. Вчера военнният министър го направил майор и му подарил хладно оръжие "кортик", зам.-вътрешният му подарил пистолет, а от друг зам.-министър - сабята. Сега си го представете - майор Деянов вече наистина е майор - с кортик, пистолет и сабя. Ето как партийният орган Дума щастливо информира.

Още в края на август писах по темата - Пистолетите на Емел и Нихат

Страхувам се само за рождения ден на премиера военният министър да не вземе да му подари калашник.

Убийството на Путин

"На 7 януари 2008г. на излизане от нощната служба в храма "Христос Спасител" Владимир Путин е застрелян. Слуховете са за поръчано от чеченците убийство, подпомогнато от олигарха в изгнание Борис Березовски. Но както и другите големи убийства и това никога няма да бъде разкрито."
Това е един от сценариите пред Русия, описани в доклада на Andrew C.Kuchins от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон /http://www.csis.org// - известен като центъра на Збигнев Бжежински. Докладът бе публикуван днес и стана водеща новина в Русия.
За всички заинтересувани ето и целия доклад. Най-интересното е на страница 26, където се появява заглавието:
A Shot in the Dark…and True Dictatorship,
т.е. Изстрел в тъмното ... и истинска диктатура

Крадци на история

Това вече е върхът на наглостта! Някакви архивни бивши седесари регистрирали "Коалиция Съюз на демократичните сили". Поредните жалки имитатори, които разчитат някой от много малкото останали избиратели на СДС да се подведе.

Кои са тези хубавци - Григор Малев, Васил Михайлов - Нубиеца, Людмил Бешков. До скоро тази компания се подвизаваше в "Национален дискусионен клуб на СДС". На местните избори тази компания подкрепи Б.Б.

А днес произвеждат нагли глупости. Тия тримата са много жалки. За тях писах още преди три месеца. Ако правят новата коалиция-дубликат по собствена инициатива, са изключително наивни. А ако изпълняват нечия чужда задача, поне да са взели достатъчно кинти.

Бъдещето им е много лесно за предсказване. Те няма да търсят избиратели, защото не им трябват. Ще се представят като "коалиция СДС". А кой видял първата дума, кой не видял... На парламентарните избори ще направят коалиция с Б.Б. И за да избегнат повторението, ще се представят като "Коалиция ГЕРБ-СДС". Това ще излъже едни и ще отблъсне от изборите други. Няколкото смешници от компанията ще получат някакви трохи от трапезата.
Дали пък няма да позная?

Като са тръгнали да крадат история, ето им още няколко идеи. По-късно могат да регистрират "Българска френска буржоазна революция", "Нова велика октомврийска социалистическа революция" или "Декемврийски априлски пленум".

Няма ток

Стара УАЗ-ка пърпори по баира. Отгоре – завързана стълба, върху вратите – нарисувани светкавици. Що е то? Нагоре по селата и махалите пак няма ток. От няколко дни.

Това не е спомен от късния социализъм. Преди няколко седмици отидохме до вилата на един приятел в планината близо до Ботевград. Малко след като отбихме от магистралата и захванахме баира, изпреварихме въпросната УАЗ-ка. Със стълбата и светкавиците. Когато пристигнахме горе в селото, носехме новината. Енергото идва. А там хората нямаха ток вече трето денонощие.

Както видяхме през последната седмица, това е обичайното зимно състояние на стотици села в България. В Европейския съюз, нали помните? През 2007г. десетина сантиметра сняг в България са предостатъчни, за да блокират пътищата, да прекъснат електроснабдяването по селата, да върнат хиляди хора с един век назад. И това не изненадва никого. Защото т.нар. електро-преносна мрежа в голяма част от страната е с един век назад.

Две седмици преди да изпреварим УАЗ-ката, пътувах по северното Черноморие. Ток имаше. Но само от няколко часа. А преди това нямало ток, защото имало вятър. Не разбирах какво искаха да ми кажат. И не откривах зависимостта между вятъра и тока. Или едното, или другото. Но никога заедно. А там хората си знаеха и го приемаха за нормално. Там токът все още пътува от село до село по жица. Във въздуха. Няма нито подземни кабели, нито каквото и да е подсигуряване. Ако падне жицата в село А, токът спира в село Б, В, Г ... и така до края на азбуката. В конкретния случай – до румънската граница. По този начин токък е бил пренасян по времето, когато Ленин е говорел за “Електрификация + Съветска власт.” Днес в голяма част от България няма нито съветска власт, нито електрификация. И докато съветската власт липсва на все по-малко хора, електрификацията става недостижим лукс за все повече.
Винаги споря с хора, които се опитват да ме убедят, че проблемът ни в България са само ниските доходи. А жестоката реалност е друга. Дори и да имаш 10 милиона месечен доход, ако решат да ти спрат тока или водата, си оставаш безсилен.

Едно от задълженията на държавата е да принуди електро-разпределителните дружества да осигурят еднакво качество на услугата за всички свои клиенти. Независимо колко са богати или къде живеят. Засега сравнително качествена услуга получават клиентите в големите градове. Там комуникациите са подменени и вече са под земята. Т.е. ако аз си срежа жицата, това няма да се отрази по никакъв начин на съседите ми. Това прави много по-лесна работата на дежурните екипи и авариите биват отстранявани сравнително по-лесно. И по-бързо, което е по-важно за клиентите. Така е само в по-големите населени места.

А защо вече частното т.нар. Енерго не подменя мрежата и в отдалечените малки села и махали? Ето го отговора – защото в малките села на всеки 100м. мрежа има един електромер, от който фирмата получава 20-30лв. на месец. Там хората не се отопляват с ток и плащат по-малки сметки. В града обаче на всеки 100м. мрежа има десетки електромери, от които фирмата прибира хиляди левове всеки месец. Т.е. на електро-разпределителното дружество не му е изгодно да има клиенти в малки и отдалечени села. Тук държавата трябва да се събуди и да принуди монополистите да осигурят еднакво качество на услугата за всички клиенти. Ако държавата не се събуди, поне да не хърка толкова шумно.

/написано за в-к Класа и публикувано на 13 декември 2007г./

"Ботев" отново в атака

Честито на всички ботевисти! Обърнахме "Славия" с 4:2 и то след като първото полувреме бе спечелено от "белите" с 0:1.

Колкото по-зле се представя нашият отбор, толкова по-малко от нас си признават, че са ботевисти.

А имаше години, когато ЦСКА и Левски си заминаваха от Пловдив с принудително скромни физиономии. Мачовете със "Славия" не ги брояхме въобще.

Днес обаче се радваме много, че след толкова години мъки между А и Б група, все пак победихме един от т.нар. големи отбори. Колкото и те да са зле в момента.

Хайде още веднъж - Честито!

Снимката е от http://www.plovdiv24.com/

Как се лее стомана по Интернет

Ако имаш малка фурна и произвеждаш банички, трябва ли ти Интернет? Да. За да сваляш филми след работа. Не. Не ти трябва, за да произвеждаш банички.

Всяко четвърто предприятие в България няма връзка с Интернет. Т.е. всяко четвърто предприятие работи по начина, по който се е работило преди поне 10-15 години. Модерна работа!

Днес evropa.bg публикува данните от проучването на Евростат за информационните и комуникационни технологии в предприятията в Европейския съюз. На първо място е Финландия, където 99% от предпирятията имат връзка с мрежата. На последно място е Румъния - 58%. Предпоследното е за нас. В България 75% от предприятията имат връзка с Интернет. На пръв поглед това не е никак малко. Но възниква въпросът - какви са останалите 25%? И как работят на общия европейски пазар през 2007г. off-line?

Отговорите са пред очите ни. За да лееш стомана в Кремиковци не ти трябва Интернет. За да преработваш руския петрол в Нефтохим - Бургас, не ти трябва Интернет. За баничките вече стана дума.

Изводът: една четвърт от българския бизнес не живее в 2007г. Технологичното изоставане е факт.

Още по-страшни са данните за уебсайтовете. Общо за Европейския съюз две трети от фирмите имат свой уебсайт. В България този "лукс" са си позволили едва 31% от предприятията.

Еми, някъв Интернет, Кво пък толкова?

За какво се използва компютъра - предложението е на снимката.

Календарче за Путин

... Екземпляри от него ще бъдат изпратени чрез посолствата до президентите, премиерите и военните министри на Русия, Украйна и Румъния. За издаването на календара вчера вътрешният министър Румен Петков, депутатът от БСП Васил Антонов и областният управител на Плевен Цветко Цветков дадоха по 3500 лева от джоба си... /цялата публикация тук/
Това е от в-к "Стандарт". Нищо повече не мога да добавя. Нали знаете вица за онзи, който разпространявал позиви под формата на чисто бели листове. Когато го попитали Защо са празни страниците?, той отговорил - Ами, то всичко е ясно.

Хайде на корупцията

Най-новото изследване на Transparency international - България ме води до извода, че е крайно време да сменям професията. Според данните, най-малко далавера има ако си поп, войник или журналист. Никаква корупция! Т.е. по-малко от другите. Знаех си, че е по-добре да си следовател, прокурор или партиен функционер. С предимство - от управляваща партия.
Най-корумпираните сфери, според изследването, са политиката и съдебната система. Там са и най-високите подкупи. Само посочените числа ми се струват ниски. 157 евро за подкуп в съдебната система си е нищо работа. Вероятно от 10 запитани само един си е признал, че платил на магистрат 1570 евро и така средната стойност се връзва.
А средната цена на подкупа в България, според изследването, е 71 евро. Честито!
Разгледайте подробните таблици от изследването тук.

И аз за Могилино

Никога не съм публикувал мнение по т.нар. случай Могилино. Единствено преди почти два месеца публикувах тук линк към специално създадения блог. А темата очевидно предизвика огромен интерес. Тази вечер, след като бТВ излъчи филма на BBC "Bulgaria's abandoned children", регистрирам рязко увеличение на посещенията в блога си. И то само заради факта, че веднъж се появява думата "Могилино" и Google ме класира още на първата страница с резултати от търсенето.
Всички са потресени, развълнувани, стреснати. Малко реализъм обаче не е излишен. И малко математика. Кой може да сметне с колко процента, дори с колко десети от процента от 1 млрд. 379млн. лева всички нещастни деца могат да получат адекватни условия за живот и лечение. Посочената сума е въпросният бюджетен излишък, който правителството вече харчи ударно.
Който иска да смята. Резултатът обаче не е в лева, а е в минути. Т.е. това което правителството сега харчи за минути, можеше да осигури за години напред по-добър живот на онези деца.
Всичко друго е празни приказки и рейтингови сълзи.