Преди дни имах шанса да чуя лично от бившия американски конгресмен Робърт Уейганд неговата впечатляваща история. В началото на 80те, когато развивал строителния си бизнес в малко градче в Роуд Айлънд, спечелил търг за нов общински парк. Кметът го повикал на среща и изненадващо за самия него Уейганд получил оферта – общината увеличава с 5 хиляди долара бюджета на проекта, той връща 3 хиляди от тях на кмета, а останалите 2 хиляди остават в джоба му. Тогава Робърт Уейганд се обадил на ФБР, защото предполагал, че в малкия град не може и някой от полицията да не е в играта. Федералните агенти го посъветвали да приеме офертата, подслушвали му телефоните, дори му закачили микрофон преди решителната среща с кмета, ня която предал парите. Резултатът показал, че напрежението си струвало - разкрита била схема за ограбване на малката община с по 250 хиляди долара годишно, кметът получил 5 годишна ефективна присъда, а още 8 общински служители влезли за по година-две в затвора. Те, такова животно нема!, ще каже не само шопът, но и всеки българин.
Невероятната за нашата практика история ми бе разказана точно когато законопроектът за новата Национална агенция за сигурност бе внесен и започнаха първите дебати. Чувам, че новата агенция щяла да се бори с политическата корупция. Проектът за българското ФБР е признанието на управниците, че сега съществуващите МВР и Национална следствена служба са част от проблема, а не част от решението. Практиката показва, че ако изпратиш жалба срещу редови полицай или следовател, от ръководството препращат жалбата за проверка точно при тези, срещу които е жалбата. Затова на третата година от мандата си премиерът Станишев демонстрира, че е осъзнал необходимостта от национална, външна за старите институции и достатъчно независима агенция.
В момента обаче тече задкулисен процес на осакатяване на неродената агенция. Според проекта, НАС ще може да издирва и подслушва, но няма да може да разследва, а ще трябва да разчита на досегашните следователи и дознатели. Т.е. на мафията няма да й се налага да подкупва нови хора, а само да изчаква материалите да бъдат препратени от новата към старите институции. Има и други спорни моменти, които експертите могат да коментират по-добре. Но ние, гражданите, имаме право да настояваме в новата агенция да бъдат назначени нови хора и да няма офицери или сътрудници от бившата Държавна сигурност. Защото старите отношения и зависимости са част от досегашната среда, а тя не ни харесва. Ако се стигне до прехвърляне на групи служители, не дай си Боже и на цели отдели, от контраразузнаването или от финансовото разузнаване към новата агенция, това ще докаже, че упражнението е само на думи. Или е само преразпределение на властови ресурси между различни лобита.
В неофициален разтовор един български кмет ми сподели, че от някои държавни институции му искали обратно по около 20% от държавните проекти. Попитах го “Защо не се обедините няколко пряко избрани кмета и не го огласите?”, а той ми обясни, че няма смисъл и че ще го смачкат, защото всички са в играта. Този човек не знае на кого да се обади, защото все още си нямаме ФБР. А пък може и въобще да ни се размине.
/текстът е написан за в-к "Класа" и публикуван на 27.09.2007г./
